Празниците създават главоболия. И аз си патя от чуждите главоболия. Срамота е толкова неща да не работят. Законите на Мърфи са се събудили и ме бият през задника за цялото време, когато бяха кротки. Много неща клонят към промяна, но без алтернатива. Когато "новото" се счупи няма как да си върнеш старото. И увисваш...ей така сред нищото. А с теб увисват и други хора. Те не се познават и са толкова ангажирани, че нямат време да се запознаят. 
За догодина си пожелавам да не съм толкова мързелив и да не оставям днешната работа за утре, а утрешната....за когато стане или в най-добрия случай за последния момент.